Проект C U B A  L I B R E представя дълъг фриз от композиции, действието се развива на която и да е от улиците на острова. Улични секвенции, нещо като холография – всяка малка част носи информация за цялото. Пленер, скици на живо сред скариди и кафета, открадната раница с материали за рисуване, широко отворени любопитни очи, широките сълбища на отминал блясък оголват арматури. Едно завръщане за мен към сетивните спомени на детството. Куба се изля върху платната след пътуване до заветното там. По впечатления и рисунки.

Добрият разказвач шаманизира– без наратив получаваш дежа-вю усещане, че си бил вече там, част от бохемска Куба. Да я видиш: осезаема, фронтална, близка, колоритна; преди или след сиестата като място, където животът се явява във всичките му възможни разклонения - без право на йерархия, подреденост (каквато и да била) и дори правото на избор може да се окаже илюзия.
Картините са вход във и изход от реалността в тази страна – страна преживяла най-дългото ембарго в света и запазила нюансите си - тези на синьо-зеленото супер солено море, захарно-белите плажове с хамаци, лонг дринк съзерцание, колите от 1950-те години, колониалните градски силуети, белите костюми, бедността, опашките пред тъмни магазини, летящите кукарачи, тази гъгнеща и множаща се жизненост, червените революции, гъвкавите кубинки и легендарните пури, Тропикана, музиката, ритъма на забавения каданс, рома и пръжките на Хемингуей при 40-градусова влажна жега, мъдрата лодка „Пилар“, Фидел и Че, Буена Виста Сошъл Клуб - и духа си може би благодарение на вечното „Мañana”(агале-агале).

Страна с променлив блясък и декадентска патина, понесла Карибската криза и края на Студената война, но въпреки това мамеща в обещанието си за истински мираж. Лицата на хората - са отворени, канят те при себе си без капката отчуждение в меда.

Куба може и да се промени, никой не знае кога точно миналото си тръгва. Това вероятно е въпрос на следващите поколения.  Някой може да каже, че няма смисъл да се променя, че е безсмислено, но както казва К. Юнг – въпрос на темперамент е човек да избере кое натежава в живота – дали  безсмислието или смисълът.

А моята първа асоциация за „темперамент“ е „кубинец“!

CC.png
  • Facebook - Grey Circle
baner Ergo 5.png

EЛИЦА БАРАМÓ

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now