ДИСКУРС С ПРИРОДАТА

Всяка крива линия  е съставена от множество прави. Барамо не забравя това, завръща се периодично към основните ценности и класически практики като пленера (рисуването на открито) или рисуване в ателието по впечатление. В търсене на нови структури, творческото пътешествие може да стартира от натурата (рисунка, пейзаж, фигуративни композиции), да премине през авторското преосмисляне, през експресията до абстрактен експресионизъм и съвсем естествено да достигне чист информал, в търсене на спиралите на съзиданието и еволюцията, на връзката между единство и многообразие.
съзерцание/ проучване/ деконструкция/ синтез/ реконструкция

the train of horrors.jpg

Проект C U B A  L I B R E представя дълъг фриз от композиции, действието се развива на която и да е от улиците на острова. Улични секвенции, нещо като холография – всяка малка част носи информация за цялото. Пленер, скици на живо сред скариди и кафета, открадната раница с материали за рисуване, широко отворени любопитни очи, широките сълбища на отминал блясък оголват арматури. Едно завръщане за мен към сетивните спомени на детството. Куба се изля върху платната след пътуване до заветното там. По впечатления и рисунки.
>> (Изложба в Galerie Alte Feuerwache 2006 - Гьотинген, ФРГ)

tango-d'amore-detail.jpg

        Танцуващият човек (Homo Saltans) живее в радостта. Той разполага тялото си в ритъм и диалогизира в „есперантото“ на танца. Прецизният избор на фаза от движението дава кинетичния ключ и ни отвежда до платоническото схващане за подвижна красота.

           Kомпозициите репрезентират баланс между две или повече фигури в движение. Всеки от „танцуващите“ е в неравновесно състояние, но в общението, дали ще е танц, разговор, коекзистенция или социализиране, получава стабилност.  Стабилност и то в кинетиката на време-пространството, където е разположен и танцът като възможност.
>> (Изложба в галерия Бялата къща 2017 - Пловдив, БГ)   

snow on Grafa str_edited.jpg

Всяка история може да се разкаже по много начини или от едно и също място тръгват различни пътища. Така е и с пейзажа. Различните очи (впечатленията) за един пейзаж създават многото фасети на една въглеродна истина , а според Шопенхауер могат и да я обективират. Но за това трябват нови очи. Пресъздаващи и възприемащи, търсещи.
>> (понастоящем изложени в Галерия-Музей Класика,
Галерия Дега - София) 
  
  

2 extase-maritime-70x47_edited.jpg

- Голото тяло само по себе си не е срамно. Срамно може да е това, което мислите за него.

                                                                                                                               Аристотел

... или каквото не мислите за него.

CC.png
  • Facebook - Grey Circle
baner Ergo 5.png

EЛИЦА БАРАМÓ

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now