Моите творения не зависят от про- или анти- традиционните елементи. За мен са важни посланието, пластичния проблем, процесът на конструкция-деконструкция.
     Концепцията „Седиментен процес“ е моя идея за изобразяване на формата, върху която работя от 2016 до сега. Пресъздавам движение в пространството или идеята за постоянното движение в обекта, дори и в покой. За целта използвам сечение на формата, което движа по една или няколко оси. Това е концепция за визуален език /със свой синтаксис/, който стъпва на математическа логика и линейна перспектива.
  „Седиментен процес“ предава и моето послание за естетика на  бавния каданс – етична възможност за наблюдение и разпознаване на фазата на отклонение.  Послание за мир и толерантност , в различен мащаб, мир със себе си и съгласие с двоичната воля – божествена и човешка; послание за активна позиция извън егото и за войнстващ пацифизъм, за мир като пред-вавилонско осъзнаване на света.
    Образите, създадени с авторския подход „Седиментен процес“ преднамерено напомнят скулптури или барелефи. Избран е знакът на Монолитният камък като метафора за „началото“ на всеки човешки живот. Представям нашата екзистенция като бавна каменна скулптура в процес на изграждане, която добива образ според нашите избори и воля – лична и свúше.
    Използвам словото като изразно средство. За мен артикулирането на образа е търсене на плурализъм във възприятието, няма обяснителен характер.

Техниката на картините е акрил и пастел върху хартия или платно.

     Човекът присъства като обобщен образ, понякога андрогинен, проводник на идеи, индивид със свободна воля и божествено начало, способен на авторефлексия и последователна етика. Вълнува ме метафизичната перспектива на реалността, отвъд видимото и познато.
    Аполоновия и Дионисиев аспект, които въвежда Ницше, това са двете антагонистични сфери на живота: Аполон като начало на яснотата, разума , рационалното и Дионис – на спонтанността, настроението и импровизацията.  Те са в постоянно взаимодействие в моите композиции, формално изразени чрез противопоставянето на геометрично и органично, остро и меко, ефемистично и директно, абстрактно и конкретно.
    Именно синтезът на противоположностите, диалектическото осъзнаване на двоичността на света създават единство на възприятията. Живописните ми композиции правят препратки, търсят философски контекст. Темите фокусират вечните ценности, като призма за наблюдение към случващото се и екзистенцията.
    Важна е идеята, а избора на изразни средства е вторичен. Вярвам, че общото между изкуствата е по-важно от разликите между тях.

Планирам предварително посоката на експериментите и тяхното надграждане през годините. Показах пет фази от дългогодишния проект „Седиментен процес“ в тематични изложби / под-проекти/, които включват живопис, концептуални текстове и арт филм/:
     2023 г.  „Най-високата точка - Вертекс“ - темата за стремежа към най-добрата версия на Аз-а, трансцедентното мислене, пресечната точка между земно и божествено, новаторство и приемственост;

     2022 г.  „Ангели пазители“ - темата за разширяването на съзнанието за сметка на безформеното и страха;

     2021 г.   „Оставащи и отминаващи пейзажи“- темата за субективността на възприятието и заобикалящия „пейзаж“;

     2020 г.   „Споделени пространства“ - арт-филм, в който кинетиката,/създадена със средствата на живописта/ се трансформира в реални движения и каданса на киноезика;

     2018 г.   „Архитекта“- темата за свободата на човешката воля и нейните граници, докоснати от плановете на Великия Архитект – Твореца.
 

     Експериментът е важна част от творческата ми практика, като успоредно работя от натура в търсене на нови структури. Вдъхновява ме природната "симетрия", отворените към съзерцание моменти , които де- и ре-конструират натурата, подготвят я да се трансформира през субективното и да достигне до чиста абстракция...   

     При изграждането на творбата се редуват чувство и мисъл като взаимен коректив. Свобода на импровизацията върху остта на осмислена и балансирана композиция. Генезисът на моето творческо осмисляне не е хронологичен. В работния процес не затварям проектите, а продължавам да ги обогатявам заедно с настоящите.   

Разработвани теми:

∎ антропоцентрирани
  ⊛ духовна и соматична корелация; ‘Human States’ project;
  ⊛ идентификационни модули ; ‘Nomads’ project;
  ⊛ комуникация и отчуждение; ’Monologues’ project;
  ⊛ човекът и следите, които оставя (върху другите и природата);

   ⊛ Мобили (Dyonisian) и Топоси (Apollonic), които се отнасят до фундаменталното движение и платоническата концепция за подвижна красота; ‘Homo Saltans’ project;

∎ трансцендентни
  ⊛ паралелните реалности; ‘Monads’ project;

   ⊛ отсъстващото Присъствие и мимезиса; ‘Anthropocentimetries’ project;

∎ етика и естетика
  ⊛ разделение между природа и култура (деконструкцията на Дерида)
  ⊛ творби в памет  на велики артисти и личности (homage à…)
 

      Ако актът на съзидание имаше адрес, той щеше да е разположен в континуума...

… И ако континуума имаше адрес, той щеше да е разположен през заешката дупка в акта на съзидание.