артистичен подход-Baramó

Ако актът на съзидание имаше адрес, той щеше да е разположен в континуума...

         Произведението на изкуството е упражнение в хармония, за мен е така. То притежава енергията да освобождава в различна степен. Това зависи от близостта до богинята Хармония. Хармонията докосва нашите хиперсетива и се излива във възможна металингвистична визуалност на творбата.  Харесвам полифоничнoто звучене - полифонията като свойството на един знак да притежава няколко значения.
        При изграждането на творбата се редуват чувство и мисъл като взаимен коректив. Свобода на импровизацията върху остта на осмислена и балансирана композиция и монументално звучене, независимо от размера на формàта. Генезисът на моето творческо осмисляне не е хронологичен. В работния процес не затварям проектите, а продължавам да ги обогатявам заедно с настоящите. Прегръщам идеите на Флуксус, Баухаус и ренесансовата платформа за всестранно развита личност.    
         Изкуството ми не зависи от про- или анти- традиционните елементи, а от психологично-пластичния проблем на произведението. Експериментът е важна част от творческата практика, като успоредно работя от натура в търсене на нови структури. Вдъхновява ме природната "симетрия", отворените към съзерцание моменти , които де- и отново конструират натурата, подготвят я да се трансформира през субективното и да достигне до чиста абстракция...       

         “Няма факти, само тълкувания и интерпретации”. Ницшеанската философска платформа, която ми е близка, въвежда аполонов и  дионисиев аспект на изкуството. Така маркира двете антагонистични сфери на живота. Аполон е бог на яснотата и разума, Дионис - на спонтанността и настроението. Така се обобщават биполярните понятия: статика срещу динамика, умереност срещу страст, закон срещу свобода и т.н. В този смисъл търся да разпозная аполоновия дух в дионисиевото състояние и схватките между тях.

        Различните елементи в моите композиции не търсят да бъдат неща, а корелативни препратки. Идеята е по-важна от зрителното възприятие. Тя е далеч от принципа на импресионизма: "Рисувам, както го чувствам". В основата на моите картини е максимата: " Виждам и рисувам това, което знам", като запазвам и за себе си идеята за "невинното око" като инструмент за синтез.         
        Наблюдавам диалектиката между двата полюса и избора на теми е в тази посока:

∎ антропоцентрирани
   ⊛ духовна и соматична корелация; proj. “States”;
   ⊛ идентификационни модули ; proj. “Nomads”;
   ⊛ комуникация и отчуждение; proj. “Monologues”;
   ⊛ човекът и следите, които оставя (върху другите и природата);

   ⊛ Мобили (Dyonisian) и Топоси (Apollonic), които се отнасят до фундаменталното движение и платоническата концепция за подвижна красота; proj. “Homo Saltans”;

∎ трансцендентни
   ⊛ паралелните реалности; proj. “Monads”;

   ⊛ отсъстващото Присъствие и мимезиса; proj.“Anthropocentimetries”;

∎ етика и естетика
   ⊛ разделение между природа и култура (деконструкцията на Дерида)
   ⊛ творби в памет  на велики артисти и личности (homage à…)

 

       … И ако континуума имаше адрес, той щеше да е разположен през заешката дупка в акта на съзидание.

Барамó

CC.png
  • Facebook - Grey Circle
baner Ergo 5.png

EЛИЦА БАРАМÓ

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now